Ще измие ли Москва отново Червения площад
Сибила “ - 1932 г., „ Обиск в Париж “ – 1942,, „ Тулон “ - 1944 г., „ Кюрдска нощ ” и други Член е на Френската комунистическа партия. През 1941 година емигрира в Съветския съюз и става представител на радио Москва на френски език.
Посмъртно през 1950 година е отличен със Златен орден на мира.
Парадът на победените
Снимки:bg.rbth.com
„ Проклет завинаги ”, Антология на международната антифашистка журналистика, Партиздат, 1985 година
Жан Ришар Блок
Два възгледа за индивида
Петен, маршал на Франция, дръзна да каже, че Германия се била възправила против Съветска Русия, с цел да отбрани цивилизацията. А господин Пиер Лавал, чул-недочул, дръзна по същия мотив да добави следните думи: „ с цел да отбрани цивилизацията, културата, идеалите, моралните и духовните ценности " …
Но това не е всичко. Главорезът Хайдрих, асистент на шефа на гестапо Химлер, довтаса във Франция, с цел да повтори, да продължи кървавите закононарушения, които извърши в Прага и Варшава…
Колкото до германците, знаем какво схващат те под защита на цивилизацията. Айнщайн, Фройд, Томас Ман, Хайнрих Ман, Емил Лудвиг, Стефан Цвайг, Бертолт Брехт, Йоханес Бехер и хиляди други учени, поети, драматурзи трябваше да напуснат Германия, а да не приказваме за ония, които починаха от инквизициите в концентрационните лагери; библиотеките и университетите на Полша и Чехословакия бяха ограбени, разрушени, затворени.
От нотата на Молотов от 28 април знаем по какъв начин наподобяват гнусните закононарушения, които мнимите цивилизатори извършиха на краткотрайно окупираните територии в Съюз на съветските социалистически републики. Всеки германски офицер носи със себе си листовка с „ дванадесетте заповеди за това, по какъв начин следва да се държи германецът с руснаците ". В нея четем: „ Трябва да си давате сметка, че сте представители на велика Германия. И по тази причина сте длъжни да се държите допустимо най-жестоко и безмилостно, както го изискват интересите на Германия. В противоположен случай не можете да се надявате отсега нататък на виновни постове в партията. Дръжте руснаците на разстояние. Нито за момент не забравяйте, че те са славяни. Пазете се от интелектуалците, пък били те и емигранти. Не разговаряйте с тях; действувайте! "
Но по какъв начин тъкмо да действуват?
Налудничавите препоръки, които умопобърканият Хитлер е формулирал в „ Майн кампф ", се трансфораха за фашистите в едно ново " „ свето писание " и всеки от тях се старае с типично пруска усърдност да „ доразвие " подсказаните от повелителя хрумвания Съгласно с последните заповеди на маршал Райхенау „ историческите и художествените полезности на Изтока не костват
пукната пара ". А заповедта на главнокомандуващия германската войска към този момент гласи: „ Всячески да се предизвикват свещеното предпочитание за отплата и погнусата към руснаците. "
Резултатите? Къщата, библиотеката и гробът на Лев Толстой бяха ограбени, осквернени и опожарени; гробът на Пушкин бе разрушен; опустошен и е музеят в Бородино; къщата музей на основоположника на космонавтиката Циолковски бе унищожена, а портретът на великия академик – трансфорат в мишена за стрелкови учения; всички библиотеки, всички консерватории, всички учебни заведения и университети бяха разрушени; нацистите застлаха калните улици с скъпите книги на Харковската библиотека, та да могат колите им да се движат по-спокойно; Минската академия на науките е нейните безценни сбирки бе срината до основи.
А какво ставаше в Москва, до момента в който нацистите вършеха всичко това във Виши, Берлин, Париж, Варшава, Краков? Комисията по Сталинските награди се събра както в спокойно време. Тя разискваше в спокойна, ведра конюнктура, все едно че оръдейните залпове не огласят Русия от север и от юг. И както постоянно присъди почтени награди на най-хубавите учени и творци на Съветския съюз. Десетки награди, възлизащи на по петдесет, 100 и двеста хиляди рубли, за откривателите и поетите.
Иля Еренбург, публицист, добре прочут и на парижани, понеже е живял колкото в Русия, толкоз и в Париж и обича Франция по-пламенно и от най-големия родолюбец измежду французите, бе почетен с една от двете огромни литературни награди за пропития си с деликатност и тъга разказ „ Падането на Париж ". Та нали Еренбург е видял с очите си ужасната драма от юни 1940!
Наградите за лирика получиха Тихонов, въодушевеният артист на блокаден Ленинград, и Маршак, стихотворец, който би признал и Хайне. Александров и фамозният Дмитрий Шостакович са удостоени с двете огромни оценки за музика. Не са забравени и театърът, режисурата, балетът, операта, киноизкуството, скулптурата, живописта. Както и Потемкин, добре прочут и на французите посланик, който бе награден за „ История на дипломацията ", излязла под негова редакция.
1941г. бе за Съветския съюз извънредно плодовита и на значими научни открития. Известният физик Йофе бе отличен за проучванията си в региона на полупроводниците; към този момент години наред учените се мъчат да разрешат казуса за разпространяването на електромагнитните талази над земната повърхност – не щеш ли Манделщам и Папалекси откриха решението. И всички тези чисто теоретични открития към този момент имат неоценимо приложение в живота.
Цяло столетие математиците работят върху общата доктрина на многоъгълниците. Изучавайки този проблем, математикът Александров сътвори нова вътрешна геометрия на повърхностите. Сергей Бернщайн бе почетен за трудовете си в областта на теорията на вероятностите.
За страдание невероятно е да изброя всички награди.
Ще ми се обаче да се спра на един прекомерно индикативен пример. Видният полски биохимик Яков Парнас, прочут измежду научните среди освен на Франция, само че и на целия свят, бе навремето професор в Лвовския университет. Лвов, в предишното украински град, през 1919 става част от Полша, а през 1939 още веднъж е върнат на Украйна. Съветското държавно управление освен резервира, само че и постави огромни грижи за университета. 1941: германците настъпват. Парнас е един от дребното учени, които по знамение се избавят (всички негови сътрудници, останали в града, са убити от хитлеристите). За проучванията си в региона на обмяната на веществата той бе почетен със Сталинска премия от двеста хиляди рубли. И единствено след седмица този академик, от някакви си три години полски емигрант, бе сюрпризиран да научи в хотелската стая, че е определен и за член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
Сънародници, сравнете тези две картини: от една страна, мракобесие, свирепост, съсипия, срам, ненавист, от друга – труд, религия, съзидание, обич.
От една страна, гибел и непочтеност, от друга – обградено с почитание и възторг съзидание. Сянка и светлина. Франция направи своя избор. Светлината ще победи нощта. Но тя няма да я победи сама. За благополучие през днешния ден положителното не е към този момент обезоръжено: за него се бори Червената войска. Не я оставяйте сама. С всеки минал час вредите, които предизвикват палачите, са все по-големи, все по-труден, все по-мъчителен и дълъг става пътят, който ще изведе френския народ при светлината.
16 май 1942
Видях ги
Току-що ги видях тези 57 600! Останките от немските армии „ Център ". Пленниците от Витебск, Бобруйск и Минск. Хищниците, оживели от другите клопки, устроени им от Червената войска през двадесетте дни, когато тя придвижи руските флагове от земите източно от река Сож чак на запад от Неман. Те минаха през Москва в безкрайни колони, всички тези
57 600 немски пленници от последните сражения отпред с генералите. Деветнадесет генерали. И офицери, толкоз офицери, че да образуват цялостен полк.
Отидох да ги видя както всички московчани. Огромна тълпа. По радиото я приканиха да резервира успокоение. Излишна нерешителност. Защото тълпата удиви чужденците с достойнството и въздържаността си. А кой народ е потърпевш повече от немската свирепост? Наоколо ми имаше доста дами, изживели окупацията. Те разказваха за педантичната грубост, за усърдната и свирепа свирепост на немските войски. Очите на русите не са основани за ненавист. И все пак очите на тези дами искряха; в тях се четеше дълбока злоба, която ще бъде излъчена на бъдните генерации още с люлчините песни.
Русите са народ хуманен. Те овладяха гнева си пред поваления зложелател. Лицата им по-скоро питаха с отвращение. Какво? Нима този безконечен поток от дрипльовци е армията, която се опитваше да завладее света? Нима тези въшльовци са расата, която твърдеше, че е родена да цари на планетата?
Маршът на пленените немци в Москва
Измиват Червения площад
Лете русите се обличат с бяло платно и в светли рокли. Пръстената сивочерна река на победените течеше сред два човешки бряга, като че ли задачите в цветя, а тихите им, сдържани от възприятието за възпитание гласове се сливаха в еднакъв звук, напомнящ повея на летен вятър.
Всички тези милиони хора единствено един път нарушиха презрителното си съзерцаване. II този миг е толкоз присъщ за руските хора, че си заслужава да бъде разказан. Огромните ослепително сребристи миячни машини на общината се появиха, откакто се източи и последната редица от колоната, и заляха асфалта с дезинфектираща течност. И тогава съветският народ избухна в смях. Смехът на великана звучи някак ужасно. Този смях беше признанието на московчани към техните депутати, задето показват възприятията на всички с толкоз изящна и високомерна подигравка... И че в това време го вършат по начин, който да не бъде огорчение за окаяните. Само в Русия може да се измисли сходно нещо.
На няколко крачки от мен беше немският стихотворец Ерих Вайнерт*. ръководител на Комитета „ Свободна Германия ", трубадурът, който от толкоз години – на вятъра за жал! – приканва сънародниците си към протест. Няколко крачки по-нататък новият дипломат на Италия в Москва замислено наблюдаваше безкрайната колона на победените – вчерашните му съдружници, германците, повлекли неговата татковина към дъното на дълбоката бездна.
Изведнъж масата тъмно движещи се пленници бе ударена като че ли от електрически потрес. Шепот се понесе през редиците, всички немци обърнаха глави към кола, която постепенно идваше отсреща им. В нея бе дивизионният военачалник Ернест Пти, началник на френската военна задача, дружно с неколцина от офицерите си. „ Френски военачалник!... " – си шепнеха фрицовете. Изумлението им беше обяснимо. Внезапно към многото тематики за размисъл, които им оферираше Москва – непокътната и величествена, въпреки и постоянно да им бяха втълпявали, че е унищожена от бомбардировките на „ Луфтвафе ", – се прибави още една изненада. Този френски военачалник бе за тях обликът на възраждаща се Франция, на Франция, която имаха вяра, че са смазали вечно, само че тя се възправи пред очите им възкръснала, тъй като се бе върнала към това, на което по природа постоянно е била вярна, върнала се бе към историческите си съюзници, към това, което ѝ повеляваше националната ѝ съвест.
Аз, който бях видял германецът да влиза и да се настанява в нашите градове, бях в действителност удовлетворен от тази панорама.
Свидетел на закононарушението, в този момент се любувах на наказанието. Гледах жадно хората, които толкоз години бяха превъзнасяли или просто подкрепяли Хитлер и неговата клика, които стигнаха до такава степен да търпят немският народ да бъде отъждествяван с най-долното, появявало се в миналото на тоя свят – с нацизма; гледах хората, множеството от които бяха паднали толкова ниско, че да считат, че бъдещето на народа им се крепи само на подчиняваното и унищожаването на други народи; хората, мнозина от които несъмнено бяха марширували с гъша стъпка в Париж, които бяха мечтали да унищожат родината ми или най-малко бяха приели тази мисъл без съпротива; хората, които със личните си ръце или с ръцете на подобните си бяха опожарили част от Европа и бяха определили същата орис на Франция; хората, които умеят да садят единствено бесилки и позорни стълбове; мъжете, които бяха приели да бъдат превърнати в войска от палачи; гледах тези синеоки инквизитори.
О, другари, немските пленници от неотдавнашните битки, преминаващи с десетки хиляди през Москва, бяха в действителност грандиозна и живителна панорама. Та даже и поради величественото безмълвие, което го бе обкръжило, този церемониал бе живият знак на един от най-големите обрати, които историята ще запомни.
Но този поврат не се дължи на някаква прищявка на съдбата. За русите той е плод на страхотна сила, на продължителна непримиримост, на гениална проницателност, на безпримерно поредна воля.
Близък е денят, когато и Париж ще види подобен церемониал. И
тогава няма да има жестоко възмездие! При нас той ще донесе освещение на големия труд, положен за моралното ни възраждане и филтриране. При нас той ще бъде освещаване на избора ни сред лесното и героизма.
Падението на Франция, което стигна кулминационната си точка през 1940, аргументи освен нашата национална катастрофа, то способства Европа да бъде тласната към злощастие. Вражеската окупация на нашата територия беше отражение на личните ни неточности. Когато победеният и обезоръжен зложелател минава по улиците на Париж, ще го гледаме безмълвно, с пренебрежение, с достолепие – по този начин, като че ли следим собствените си превъзмогнати неточности, личното си преодоляно падение, греховете си, изкупени в битка, е жертви, със храброст. На такава цена, само на такава цена сходен театър ще бъде заслужен за един горделив и неустрашим народ. А до тогава, до тогава да чукаме на дърво, както вършат русите.
19 юли 1944
* Черно на бяло
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Посмъртно през 1950 година е отличен със Златен орден на мира.
Парадът на победените
Снимки:bg.rbth.com
„ Проклет завинаги ”, Антология на международната антифашистка журналистика, Партиздат, 1985 година
Жан Ришар Блок
Два възгледа за индивида
Петен, маршал на Франция, дръзна да каже, че Германия се била възправила против Съветска Русия, с цел да отбрани цивилизацията. А господин Пиер Лавал, чул-недочул, дръзна по същия мотив да добави следните думи: „ с цел да отбрани цивилизацията, културата, идеалите, моралните и духовните ценности " …
Но това не е всичко. Главорезът Хайдрих, асистент на шефа на гестапо Химлер, довтаса във Франция, с цел да повтори, да продължи кървавите закононарушения, които извърши в Прага и Варшава…
Колкото до германците, знаем какво схващат те под защита на цивилизацията. Айнщайн, Фройд, Томас Ман, Хайнрих Ман, Емил Лудвиг, Стефан Цвайг, Бертолт Брехт, Йоханес Бехер и хиляди други учени, поети, драматурзи трябваше да напуснат Германия, а да не приказваме за ония, които починаха от инквизициите в концентрационните лагери; библиотеките и университетите на Полша и Чехословакия бяха ограбени, разрушени, затворени.
От нотата на Молотов от 28 април знаем по какъв начин наподобяват гнусните закононарушения, които мнимите цивилизатори извършиха на краткотрайно окупираните територии в Съюз на съветските социалистически републики. Всеки германски офицер носи със себе си листовка с „ дванадесетте заповеди за това, по какъв начин следва да се държи германецът с руснаците ". В нея четем: „ Трябва да си давате сметка, че сте представители на велика Германия. И по тази причина сте длъжни да се държите допустимо най-жестоко и безмилостно, както го изискват интересите на Германия. В противоположен случай не можете да се надявате отсега нататък на виновни постове в партията. Дръжте руснаците на разстояние. Нито за момент не забравяйте, че те са славяни. Пазете се от интелектуалците, пък били те и емигранти. Не разговаряйте с тях; действувайте! "
Но по какъв начин тъкмо да действуват?
Налудничавите препоръки, които умопобърканият Хитлер е формулирал в „ Майн кампф ", се трансфораха за фашистите в едно ново " „ свето писание " и всеки от тях се старае с типично пруска усърдност да „ доразвие " подсказаните от повелителя хрумвания Съгласно с последните заповеди на маршал Райхенау „ историческите и художествените полезности на Изтока не костват
пукната пара ". А заповедта на главнокомандуващия германската войска към този момент гласи: „ Всячески да се предизвикват свещеното предпочитание за отплата и погнусата към руснаците. "
Резултатите? Къщата, библиотеката и гробът на Лев Толстой бяха ограбени, осквернени и опожарени; гробът на Пушкин бе разрушен; опустошен и е музеят в Бородино; къщата музей на основоположника на космонавтиката Циолковски бе унищожена, а портретът на великия академик – трансфорат в мишена за стрелкови учения; всички библиотеки, всички консерватории, всички учебни заведения и университети бяха разрушени; нацистите застлаха калните улици с скъпите книги на Харковската библиотека, та да могат колите им да се движат по-спокойно; Минската академия на науките е нейните безценни сбирки бе срината до основи.
А какво ставаше в Москва, до момента в който нацистите вършеха всичко това във Виши, Берлин, Париж, Варшава, Краков? Комисията по Сталинските награди се събра както в спокойно време. Тя разискваше в спокойна, ведра конюнктура, все едно че оръдейните залпове не огласят Русия от север и от юг. И както постоянно присъди почтени награди на най-хубавите учени и творци на Съветския съюз. Десетки награди, възлизащи на по петдесет, 100 и двеста хиляди рубли, за откривателите и поетите.
Иля Еренбург, публицист, добре прочут и на парижани, понеже е живял колкото в Русия, толкоз и в Париж и обича Франция по-пламенно и от най-големия родолюбец измежду французите, бе почетен с една от двете огромни литературни награди за пропития си с деликатност и тъга разказ „ Падането на Париж ". Та нали Еренбург е видял с очите си ужасната драма от юни 1940!
Наградите за лирика получиха Тихонов, въодушевеният артист на блокаден Ленинград, и Маршак, стихотворец, който би признал и Хайне. Александров и фамозният Дмитрий Шостакович са удостоени с двете огромни оценки за музика. Не са забравени и театърът, режисурата, балетът, операта, киноизкуството, скулптурата, живописта. Както и Потемкин, добре прочут и на французите посланик, който бе награден за „ История на дипломацията ", излязла под негова редакция.
1941г. бе за Съветския съюз извънредно плодовита и на значими научни открития. Известният физик Йофе бе отличен за проучванията си в региона на полупроводниците; към този момент години наред учените се мъчат да разрешат казуса за разпространяването на електромагнитните талази над земната повърхност – не щеш ли Манделщам и Папалекси откриха решението. И всички тези чисто теоретични открития към този момент имат неоценимо приложение в живота.
Цяло столетие математиците работят върху общата доктрина на многоъгълниците. Изучавайки този проблем, математикът Александров сътвори нова вътрешна геометрия на повърхностите. Сергей Бернщайн бе почетен за трудовете си в областта на теорията на вероятностите.
За страдание невероятно е да изброя всички награди.
Ще ми се обаче да се спра на един прекомерно индикативен пример. Видният полски биохимик Яков Парнас, прочут измежду научните среди освен на Франция, само че и на целия свят, бе навремето професор в Лвовския университет. Лвов, в предишното украински град, през 1919 става част от Полша, а през 1939 още веднъж е върнат на Украйна. Съветското държавно управление освен резервира, само че и постави огромни грижи за университета. 1941: германците настъпват. Парнас е един от дребното учени, които по знамение се избавят (всички негови сътрудници, останали в града, са убити от хитлеристите). За проучванията си в региона на обмяната на веществата той бе почетен със Сталинска премия от двеста хиляди рубли. И единствено след седмица този академик, от някакви си три години полски емигрант, бе сюрпризиран да научи в хотелската стая, че е определен и за член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
Сънародници, сравнете тези две картини: от една страна, мракобесие, свирепост, съсипия, срам, ненавист, от друга – труд, религия, съзидание, обич.
От една страна, гибел и непочтеност, от друга – обградено с почитание и възторг съзидание. Сянка и светлина. Франция направи своя избор. Светлината ще победи нощта. Но тя няма да я победи сама. За благополучие през днешния ден положителното не е към този момент обезоръжено: за него се бори Червената войска. Не я оставяйте сама. С всеки минал час вредите, които предизвикват палачите, са все по-големи, все по-труден, все по-мъчителен и дълъг става пътят, който ще изведе френския народ при светлината.
16 май 1942
Видях ги
Току-що ги видях тези 57 600! Останките от немските армии „ Център ". Пленниците от Витебск, Бобруйск и Минск. Хищниците, оживели от другите клопки, устроени им от Червената войска през двадесетте дни, когато тя придвижи руските флагове от земите източно от река Сож чак на запад от Неман. Те минаха през Москва в безкрайни колони, всички тези
57 600 немски пленници от последните сражения отпред с генералите. Деветнадесет генерали. И офицери, толкоз офицери, че да образуват цялостен полк.
Отидох да ги видя както всички московчани. Огромна тълпа. По радиото я приканиха да резервира успокоение. Излишна нерешителност. Защото тълпата удиви чужденците с достойнството и въздържаността си. А кой народ е потърпевш повече от немската свирепост? Наоколо ми имаше доста дами, изживели окупацията. Те разказваха за педантичната грубост, за усърдната и свирепа свирепост на немските войски. Очите на русите не са основани за ненавист. И все пак очите на тези дами искряха; в тях се четеше дълбока злоба, която ще бъде излъчена на бъдните генерации още с люлчините песни.
Русите са народ хуманен. Те овладяха гнева си пред поваления зложелател. Лицата им по-скоро питаха с отвращение. Какво? Нима този безконечен поток от дрипльовци е армията, която се опитваше да завладее света? Нима тези въшльовци са расата, която твърдеше, че е родена да цари на планетата?
Маршът на пленените немци в Москва
Измиват Червения площад
Лете русите се обличат с бяло платно и в светли рокли. Пръстената сивочерна река на победените течеше сред два човешки бряга, като че ли задачите в цветя, а тихите им, сдържани от възприятието за възпитание гласове се сливаха в еднакъв звук, напомнящ повея на летен вятър.
Всички тези милиони хора единствено един път нарушиха презрителното си съзерцаване. II този миг е толкоз присъщ за руските хора, че си заслужава да бъде разказан. Огромните ослепително сребристи миячни машини на общината се появиха, откакто се източи и последната редица от колоната, и заляха асфалта с дезинфектираща течност. И тогава съветският народ избухна в смях. Смехът на великана звучи някак ужасно. Този смях беше признанието на московчани към техните депутати, задето показват възприятията на всички с толкоз изящна и високомерна подигравка... И че в това време го вършат по начин, който да не бъде огорчение за окаяните. Само в Русия може да се измисли сходно нещо.
На няколко крачки от мен беше немският стихотворец Ерих Вайнерт*. ръководител на Комитета „ Свободна Германия ", трубадурът, който от толкоз години – на вятъра за жал! – приканва сънародниците си към протест. Няколко крачки по-нататък новият дипломат на Италия в Москва замислено наблюдаваше безкрайната колона на победените – вчерашните му съдружници, германците, повлекли неговата татковина към дъното на дълбоката бездна.
Изведнъж масата тъмно движещи се пленници бе ударена като че ли от електрически потрес. Шепот се понесе през редиците, всички немци обърнаха глави към кола, която постепенно идваше отсреща им. В нея бе дивизионният военачалник Ернест Пти, началник на френската военна задача, дружно с неколцина от офицерите си. „ Френски военачалник!... " – си шепнеха фрицовете. Изумлението им беше обяснимо. Внезапно към многото тематики за размисъл, които им оферираше Москва – непокътната и величествена, въпреки и постоянно да им бяха втълпявали, че е унищожена от бомбардировките на „ Луфтвафе ", – се прибави още една изненада. Този френски военачалник бе за тях обликът на възраждаща се Франция, на Франция, която имаха вяра, че са смазали вечно, само че тя се възправи пред очите им възкръснала, тъй като се бе върнала към това, на което по природа постоянно е била вярна, върнала се бе към историческите си съюзници, към това, което ѝ повеляваше националната ѝ съвест.
Аз, който бях видял германецът да влиза и да се настанява в нашите градове, бях в действителност удовлетворен от тази панорама.
Свидетел на закононарушението, в този момент се любувах на наказанието. Гледах жадно хората, които толкоз години бяха превъзнасяли или просто подкрепяли Хитлер и неговата клика, които стигнаха до такава степен да търпят немският народ да бъде отъждествяван с най-долното, появявало се в миналото на тоя свят – с нацизма; гледах хората, множеството от които бяха паднали толкова ниско, че да считат, че бъдещето на народа им се крепи само на подчиняваното и унищожаването на други народи; хората, мнозина от които несъмнено бяха марширували с гъша стъпка в Париж, които бяха мечтали да унищожат родината ми или най-малко бяха приели тази мисъл без съпротива; хората, които със личните си ръце или с ръцете на подобните си бяха опожарили част от Европа и бяха определили същата орис на Франция; хората, които умеят да садят единствено бесилки и позорни стълбове; мъжете, които бяха приели да бъдат превърнати в войска от палачи; гледах тези синеоки инквизитори.
О, другари, немските пленници от неотдавнашните битки, преминаващи с десетки хиляди през Москва, бяха в действителност грандиозна и живителна панорама. Та даже и поради величественото безмълвие, което го бе обкръжило, този церемониал бе живият знак на един от най-големите обрати, които историята ще запомни.
Но този поврат не се дължи на някаква прищявка на съдбата. За русите той е плод на страхотна сила, на продължителна непримиримост, на гениална проницателност, на безпримерно поредна воля.
Близък е денят, когато и Париж ще види подобен церемониал. И
тогава няма да има жестоко възмездие! При нас той ще донесе освещение на големия труд, положен за моралното ни възраждане и филтриране. При нас той ще бъде освещаване на избора ни сред лесното и героизма.
Падението на Франция, което стигна кулминационната си точка през 1940, аргументи освен нашата национална катастрофа, то способства Европа да бъде тласната към злощастие. Вражеската окупация на нашата територия беше отражение на личните ни неточности. Когато победеният и обезоръжен зложелател минава по улиците на Париж, ще го гледаме безмълвно, с пренебрежение, с достолепие – по този начин, като че ли следим собствените си превъзмогнати неточности, личното си преодоляно падение, греховете си, изкупени в битка, е жертви, със храброст. На такава цена, само на такава цена сходен театър ще бъде заслужен за един горделив и неустрашим народ. А до тогава, до тогава да чукаме на дърво, както вършат русите.
19 юли 1944
* Черно на бяло
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ